Както Господ ни говори, така иска и ние да Му говорим.

Знаете ли на какво мязате, когато някой се яви с недоволно сърце пред Господа? Знаете ли как звучи тогава вашият глас? А Господ обича да говорим много хармонично, с най-приятен, с най-хубав език. Когато се приближаваме при Бога, трябва да употребяваме най-хубавите думи, затуй малко ще говорим, но ще намерим най-хубавия език. Може да кажем само 2-3 думи, но ще ги произнесем тъй хубаво, тъй сладко, че Господ като ни чуе, да каже: „Утре като дойда, да те намеря пак в това разположение на духа“. Когато отивате при Бога с недоволно сърце, вие не произнасяте хубави думи и Господ казва: „Не пущайте този втори път“! И тогава ще почувстваш, като че небето се е затворило – сърцето ти се свива болно. Защо ти е мъчно? – Господ не те приема и казва: „Няма да говориш сега!“ Важното нещо за вас е да знаете, че езикът на Господа, при всички случаи когато говори е толкова хубав, толкова красив! Господ като види, че направиш най-големия грях, дойде при тебе и ти казва: „Това нещо, което направи не е хубаво. То ще ти причини толкова голяма вреда, такова голямо страдание, гледай да не го повтаряш, аз ще го забравя“. Както Господ ни говори, така иска и ние да Му говорим. Но дълги години ще се минат докато научите Божествения език, докато придобиете един отзивчив ум, едно отзивчиво сърце и една благородна воля, за да изпълните Неговата воля.

Особеното място,
МС - София, 8.7.1926г.