Като учите, като работите върху себе си, трябва и да плащате. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте". Даром се дава на онзи, който даром дава. Който не дава даром, той не може даром да получава. Доброто с добро се отплаща, а не с пари.

Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Местото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вглъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита бащата, дъщерята не почита майката. Това се дължи на отсъствие на религиозно чувство в тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят около Родопите, около Стара - планина. Останалите българи, обаче, са претърпели криза в религиозното си чувство, вследствие смесване на кръвта им с чужди народности. Когато става смесване на кръвта, това се отразява върху възвишените чувства на човека. Религиозното чувство, или тъй нареченото още Божествено чувство, е силно развито в славяните и евреите. Евреите, обаче, са користолюбиви, вследствие на силно развит личен елемент в тях. Сега, не е въпрос да се прави сравнение между народностите, но за вас е важно това, което може да ви ползува. Още от най-стари времена религията е съществувала като наука за живота, да покаже и научи човека, как да подобри живота си индивидуално, обществено и народно. За да дойдат до вътрешната религия на живота, хората трябва да поставят въпроса за възпитанието на солидна база. Не можете да говорите на детето да вярва в Първата Причина, преди да сте му говорили за пръстите на неговата ръка. Вземете показалеца ма детето в своята ръка и му говорете за благородство, за добра обхода към другарчетата му. След това вземете средния пръст и му говорете за справедливост. После вземете безименния пръст и му говорете за красивото и великото в живота и т. н. Разбира се, ще му говорите на детски език, да ви разбере. Като ви слуша, детето ще започне да мисли, и по този начин ще върви от последствията към първопричината на нещата. Това изисква новото възпитание. И старото възпитание не е лошо, но няма добри резултати. Като говорите на детето за пръстите на ръката му, вие постепенно ще събуждате в него чувство на правилна, добра обхода, на справедливост, на любознателност. Като работите съзнателно година-две върху детето, вие ще придобиете известни резултати. Преди всичко първо трябва да работите върху себе си, да знаете, как да движите пръстите си, как да си въздействувате. Като учите, като работите върху себе си, трябва и да плащате. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте". Даром се дава на онзи, който даром дава. Който не дава даром, той не може даром да получава. Доброто с добро се отплаща, а не с пари. Това значи: „Даром сте взели, даром давайте!"

С человечески езици,
СБ, РБ - София, 1.9.1935г.