Човек трябва да прави всичко с любов и с разположение. Ако мисли, работи, яде, или учи, всичко трябва да му е приятно. Това значи да се вслушва човек в Божествения глас.

Като се намерят в мъчнотии и страдания, хората отричат смисъла на живота. Те казват: „Защо сме дошли на земята, не знаем. По-добре да заминем на онзи свят“. Като отидат на онзи свят и не знаят какво да правят, те казват: „Да слезем на земята“. – Това са хора, които спят още. Те са непробудени души. В един анекдот, във вид на алегория, се разказва как става слизането на душите. В невидимия свят имало магазини, по витрините на които били наредени разноцветни и красиви дрехи. Като видят тези дрехи, колкото и да не искат да слязат на земята, тези души се увличат от красотата на дрехите и отиват в магазините да облекат една от тия дрехи. Щом се облекат, дрехата прилепва към тях така здраво, че не може вече да се съблече. Те започват да се въртят на една, на друга страна, докато най-после се видят въплътени на земята. Те живеят 60–70 години на земята и постоянно се питат: „Защо живеят тук? Какъв е смисълът на този живот“. Човек трябва да слиза на земята доброволно и да знае защо е дошъл. Той трябва и доброволно да замине за другия свят. Щом и едното, и другото става с насилие, човек още не се е пробудил. Човек трябва да прави всичко с любов и с разположение. Ако мисли, работи, яде, или учи, всичко трябва да му е приятно. Това значи да се вслушва човек в Божествения глас. Когато искате да кажете нещо, вслушвайте се в себе си, трябва ли да говорите, или да мълчите. Говорете навреме. Слушайте навреме. Мълчете навреме.

Вслушване,
СБ, РБ - София, 29.8.1940г.