В силното желание на човека да учи, да познае Великия в света влизат всички елементи, с които той може да изучи любовта – не само като чувство, като сила или като принцип, но и като носителка на истината.

Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и с всичката си душа". Значи, за да прояви Божията Любов и да я възприеме, човек трябва да има разбиране в ума, в сърцето, във волята и в душата си. Без тези разбирания любовта не може да се прояви в своята пълнота. Това са четири пътища, чрез които любовта се проявява. Следователно, когато хората не се разбират, причина за това е ограниченото проявление на любовта. Втората заповед, според която човек трябва да изяви любовта си, гласи: „Да възлюбиш ближния си като себе си". Думата „себе си" е мярка, с която човек определя любовта към своя ближен. Той познава себе си най-добре. Ближния си ще обича като себе си; ще го обича и чрез сърцето, и чрез ума, и чрез силата, и чрез душата си. Това значи: ще учиш и с ума, и със сърцето, и с волята, и с душата си, за да познаеш Бога и да Го възлюбиш. В силното желание на човека да учи, да познае Великия в света влизат всички елементи, с които той може да изучи любовта – не само като чувство, като сила или като принцип, но и като носителка на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". Същото може да се каже и за любовта: „Любовта ще ви направи свободни". Хората търсят любовта заради свободата, която тя съдържа в себе си. В това отношение любовта седи по-горе от свободата. Който има тази любов в себе си и се жертва за нея, той може да бъде истински свободен човек. Той е свободен, но същевременно дава свобода и на другите хора.

Пътища на Любовта / Любовьта и свободата. Четиритѣхъ пѫтища въ Любовьта,
СБ - София, 30.8.1936г.