Аз трябва да ви дам един образ, да ви проповядвам за доброто, за щедростта. Но трябва да ви дам един образец, и аз го уподобявам така: когато един човек съгради гостилница за всичките добри хора. Който влезе там, всички са добре дошли. Той харчи от себе си. Не взема нищо. 10 – 20 години харчи. Като отида при този човек, аз може да черпя вдъхновение. Като отида в един хотел и ми дадат бележка за плащане, това всички го правят. А пък, като седя известно време в този хотел, не ми искат нищо. Каква е идеята на този човек? Досега каквото сте правили, все са ви плащали. Сега остава да направите един хотел и да харчите от себе си. Когато дойде един човек, веднага няма да му заемете нищо. Ти ще очистиш стаята, в която живее. Това е само един образ, какво нещо е да служите в света безкористно. До време е. До кога? Докато всичко онова определено количество хора, които трябва да се срещнат с мене, ги срещна. Като дойде и последният в моя хотел, аз ще го затворя. Свършено е училището.