От Бога ще се страхувате още когато се намирате пред изкушението, докато не сте сгрешили. Сгрешите ли, няма защо вече да се страхувате.

Понеже живеете в свят, пълен с противоречия и мъчнотии, от вас се изисква разумност, добре да понасяте страданията, без никакви протести и роптания. Страхът сам по себе си ще дойде, но като предупреждение. Вярата, надеждата, любовта ще дойдат също така, но като помощни сили. Човек разполага с много сили в себе си, които трябва да приложи именно при големи противоречия и мъчнотии в живота си. Разумен трябва да бъде човек, да знае къде каква сила да приложи. Страхът е отрицателна сила, но човек трябва да знае как да я използва. Не знае ли как да се справи със страха, той нарушава връзката между добрите, подкрепящи сили в себе си. Казано е в Писанието: „Страхът Господен е начало на Мъдростта“. Кога трябва да се страхува човек: когато е пред съдията или когато кредиторът го търси в дома му? Човек трябва да се страхува още когато се срещне с кредитора си. Като се уплаши от него, той ще обещае, че ще плати дълга си, и веднага ще пристъпи към изплащане на задълженията си. Остане ли да се страхува пред съдията, работата му не е добра. Съдията ще разгледа делото и ще го осъди да плати. Докато плати, ще го постави в затвор. Такова трябва да е отношението ви и към Бога. От Бога ще се страхувате още когато се намирате пред изкушението, докато не сте сгрешили. Сгрешите ли, няма защо вече да се страхувате. Сега ще очаквате последствията от греха и престъплението, което сте извършили. Ще кажете, че Бог е милостив, че прощава греховете на хората. Той е милостив, но когато постъпвате според Неговия закон. Не спазвате ли закона Му, ще носите последствията. Сгреши ли човек веднъж, колкото да се страхува, страхът няма да намали страданията му. Намериш ли се пред съдията, ще чуеш присъдата си – нищо повече. „Аз мислех, че може да се отложи плащането на дълга ми.“ – „Плащането е могло да се отложи преди да се явиш пред мене. Веднъж си изправен тук, никакво отлагане не се допуща. Тук или се плаща, или в затвор се отива.“

Доброто име,
УС - София, 2.12.1934г.