Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог.

Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог. Казва се, че човек трябва да вярва. - За каква вяра се говори? - Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат? - Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. - Коя е причината за скъсване на тази връзка? - Непослушанието. То води към грешки и престъпления.

Огъната плоскост,
МОК - София, 4.4.1930г.