Човешкият живот трябва да върви по стъпките на Божественото, за да може животът да се осмисли. Човекът може да осмисли живота си, когато дойде до положение да цени душата. Във всеки човек, той трябва да вижда първо душата, а после неговите прояви.

Съвременната наука разполага с обикновени начини за възпитание на човека, но тия методи не дават много. За пример, хората се възползваха от теорията на Ломброзо за познаване на престъпниците, но какво придобиха от тези научни данни? Не е въпрос да познавате престъпността в човека, както и неговите отклонения от правия път. Важно е да познавате добродетелите в човека. Доброто е в сила да възпита хората, а не злото. Френологията, астрологията, хиромантията имат за цел да покажат, какво е вложено в човека, и как може този капитал да се пусне в обръщение. Няма нищо скрито-покрито в човека. На ръката, на лицето, на главата на човека е написано всичко онова, което той е наследил от своите деди и прадеди, добро или лошо. На човека не остава нищо друго, освен да изправи кривото и да развие доброто, което е вложено в него. ”Ела след мене!” До кого е отправил Христос този зов? Христос е отправил този зов до всички ония, на които са разместени главите, очите, ръцете, краката. Той отправил този зов до всички ония, които имат нещо изкълчено в себе си. Ако срещнете някой човек, на когото кракът е изместен, Христос ще му каже: ”Ела след мене!” – Защо? – За да изправя крака ти. – Че как ще го изправиш? От ред поколения някои от нашия род обичаха да понакуцват. – Ела след мене! Куцият тръгва след Христа и не забелязва, как кракът му се изправя. Следователно, който тръгне след Христа, той ще изправи, ще намести своите вътрешни и външни удове, които от векове още са разместени. Какво по-красиво, по-велико от това за човека? И тъй, за да дойде до красивото в живота, човек трябва да има една мярка за нещата. Тя е абсолютна мярка, с която той ще създаде своето бъдеще. Тази мярка се крие в Христовото учение, в Неговите велики принципи, както и в думите; ”Ела след мене!” Изучаваш ли някаква наука, спомни си думите: ”Ела след мене!” Изучаваш ли философия, музика, поезия, изкуство, спомни си думите: ”Ела след мене!” Любиш ли, спомни си думите: ”Ела след мене!” Човешкият живот трябва да върви по стъпките на Божественото, за да може животът да се осмисли. Човекът може да осмисли живота си, когато дойде до положение да цени душата. Във всеки човек, той трябва да вижда първо душата, а после неговите прояви. Няма по-велико нещо от човешката душа. Мнозина се оплакват, че сърцето им изгоряло, че умът им бил объркан. Това са състояния, които се дължат на факта, че сърцето и умът на човека ред години са яли и пили, без да мислят, че работа се иска от тях. Задачата на душата е да изправи обърканите работи на ума и сърцето. Светът се нуждае от души. Много хора вече живеят със своите души и работят за повдигането на човечеството. За тези хора е казано в Писанието: ”Ще се всели Божият Дух.” Когато Духът се всели в човешката душа, тогава безсмъртието ще дойде в света. Когато безсмъртието дойде, няма да има вече сухи извори, изсъхнали дървета и сухи кости по гробищата. Безсмъртният е жив паметник, на който всеки се кланя. В човешкият свят не съществуват живи паметници. Те съществуват само в Божествения свят. Желая на всички да станете живи паметници, да влезете в Божествения свят! Сега, желая на всички душата ви да похлопа на вашата врата и да каже: ”Ела след мене!” Казвате: Какво ще стане с нас, ако отидем след нея, и тя ни върне пак назад? Не мислете за това. Не се съмнявайте в душата си. Покани ли ви, идете след нея, и не се смущавайте. Смисълът на живота е при нея, а не при сърцето и ума ви, които са изложени на постоянни промени. Когато кажат на растението ”ела след мене”, това значи да влезе в почвата, да расте и да се развива. Когато кажат на рибата ”ела след мене”, това значи да влезе във водата, дето са условията на нейния живот. Когато кажат на птицата ”ела след мене”, това значи да я пуснат във въздуха, свободно да хвърчи. Когато кажат на човека ”ела след мене!”, това значи да го поставят в света на неговата душа, дето той може правилно да мисли и да чувства. Който живее в душата си, само той може да мисли. Без душа, човек живее в свят на илюзии, на заблуждения. С душа човек живее в действителността, в пълнотата на живота. Всеки може да провери тази истина. За това, обаче, се изисква пълна вяра в Единния, в Свещения. С тази вяра корабът ви спокойно ще преплава бурното море, без да потъне. Мъчнотиите и страданията ще минат и заминат, без да ви причинят някакви повреди. Каквито и мъчнотии и страдания да преживявате, всичко ще се превърне на добро.

Ела след мене!,
НБ - София, 5.5.1929г.