Казвам, не хвалете работите предварително.

Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка. Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най–малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават. Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави. Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини. Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома. Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село. Решил да тури пръст в средата, да им държи влага. Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините. Виждам, че погрешката е моя. Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута. А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави. След това го викам, да му правя бележка. Казвам: „Трябваше ли да буташ дините, да ги осакатиш? Ти се много престара.“ Казвам, не хвалете работите предварително. А този брат, като отишъл при дините, изпочупил листата им. Ама тъй правели в нашето село. Тъй правите, но сте осакатили нивите си. Този закон работи навсякъде. Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре. Щом туриш пръст, ще ги осакатиш.

Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него,
УС - София, 23.6.1935г.