Ако всички българи дойдат на тази Божествена каруца, работите на добре ще отидат.

Сега светът нас ни атакува, казват: "Вие не сте на правия път." И трябва сега ние да покажем, че сме на правия път. Нас ни казват, че ние не сме в църквата, ние трябва да докажем, че за нас не е църквата, за нас е Царството Божие. Дето е Господ, там сме и ние. Църквата лесно може да се създаде. Дето има птички, има и гнезда; дето няма птички, и гнезда не може да има, а много дървета са празни. А дето има птички и гнезда, ще има и полочки. Та казвам: За света трябва да бъдете много умни. Аз бихви навел много примери как трябва да постъпвате поотношение на околната среда. Имам един пример, мислех да го приведа в неделя на беседата, но и сега ще го кажа, той е следующият. Вие казвате: "Какво трябва да правим?" Аз ще ви кажа какво трябва да правите. Един жив пример е това, на мене много ми е приятно да ви разправям за туй, което сега скоро ще се случи. Един български кираджия софиянец натоварва коня си с 300 кг въглища, отива към Семинарията, към нашия Изгрев. Конят бял, но е слаб, едва ли 150-200 кг може да изкара. Като идва там на ръта, пада на колене, не може да изкара колата, не може да върви. Човекът му казва: "Дяволия правиш ти, ще го изтеглиш!" Удря го. Конят седи и пъшка, но тъй се случва, отгоре идват десетина души, млади ученици и ученички, поглеждат коня, засмиват се и всичките се налепят отзад на каруцата, помагат на коня и изкарват каруцата. Конят поглежда каква стана тази работа?Те го изкарват на равното и се връщат назад. Аз казвам: Ето една благородна черта от тези ученици. Няма никакво разпореждане, никакви заповеди, изведнъж налепят се на колата отзад и казват на коня: "Хайде напред." Казвам: Ето един хубав пример заради нас. И ние сега трябва да се налепим на Божествената каруца. Конят не може да тегли сам, ще се налепим всички там, и братя, и сестри, от едната страна, от другата на тази каруца и ще се изкачим нагоре. Е, сега питам: Не можем ли да направим сега колкото тия ученици? Можем, примерът е много заразителен. Та казвам ви, вижте този дух у тия, младите. Ако всички българи дойдат на тази Божествена каруца, работите на добре ще отидат. Значи Духът е, Който работи. Туй е сега новото в света. По този случай хората могат разумно да разискват. Някой може да каже: "Кармата на коня е такава." Пък някой ще каже на селянина: "Защо ти трябва толкова кюмюр да носиш? Не виждаш ли, конят не може да тегли?" Атия, младите, изведнъж се съберат: "Ха да помогнем на коня." Налепят се отзад, бутат каруцата и изваждат колата на равно. Това го дават не ученици от Бялото Братство, не от православната църква служители, но ученици и ученички, които ходят да се пързалят, виждат коня паднал, налепят се и помагат на коня. И се смеят - кис-кис-кис. Казват на коня: "Карай нагоре, сега е леко!"

Трите вида съзнания,
ИБ - София, 31.12.1926г.