Когато се намерите в затруднение, обърнете се към душата си. Тя е в състояние да ви помогне. Да се свърже човек с душата си това значи да придобие любовта.

Като познавате добре физическия свят лесно ще разберете духовния и Божествения. Божественият свят е оригиналът, а духовният и физическият са копия на този оригинал. Следователно искате ли да проникнете в Божествения свят, вие трябва да се откажете от старите си разбирания и методи, които не водят към никакво разрешение. Търсите ли доброто ще го намерите в реалния, т.е. в Божествения свят. Човек възприема доброто само с душата си. Не може ли да възприеме доброто, това показва, че той не е поставил антената си - своята душа, като връзка между Божествения и физическия свят. - Имам ли душа? - Не се съмнявай в това. Когато се намерите в затруднение, обърнете се към душата си. Тя е в състояние да ви помогне. Да се свърже човек с душата си това значи да придобие любовта. Който е дал ход на любовта в себе си, той е придобил устой в чувствата си. Чувствата са сянка на любовта, но те определят човека. Човек изчезва и се забравя но чувствата му, като сенки, като клишета на неговия вътрешен живот, остават за вечни времена. Ако по някакъв начин можете да възпроизведете клишета от времето на Христа, вие ще видите Неговия истински образ, живота Му, както и този на Неговите ученици. Ще дойде ден, когато човек ще може да произведе клишетата на миналото и да се учи от тях. Днес Христос се е изменил, но в клишетата е запазен първият Му образ. Сегашните хора живеят от любовта на съществата, които са живели преди тях. Те са изчезнали от земята, но сенките на любовта им са останали. И от тези сенки хората и до днес още се ползват. Какво разбрахте от тази мисъл? Ако мислите, че сте разбрали нещо ще ви кажа, че нищо не сте разбрали. И да сте разбрали нещо, и да не сте разбрали, считам, че нищо не сте разбрали. В това отношение мязам на един гимназиален учител, който бил много строг и към знаещите, и към незнаещите ученици. Знае или не знае ученикът, той всякога го стресвал. Един ден извикал един от най-способните си ученици и го попитал: знаеш ли урока си? Ученикът помислил известно време и отговорил: поназнайвам, господин учителю. Ученикът си казал: ако кажа, че не зная, ще ме наругае; ако кажа, че зная, пак ще ме наругае. Тогава казал: поназнайвам малко. Сега желая ви нито много да знаете, нито да не знаете, но да кажете: поназнайвам малко.

Прояви на човешкото съзнание,
ООК - София, 28.1.1931г.