За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.

Малкото дете има желание да расте, да стане стар, да възрасне. „Като дядо си трябва да бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж. Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло. Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен. Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят. Но ако той не разбира закона, ще се намери в положението на малкото дете и на стария дядо. Човек все ще придобие нещо, но ще си каже: „Що ми трябваше това?“ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шашка, като стане офицер, и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната – там е лошото. Като дойде войната, шашката ще се опита. Питам: Колцина от тези, които са завършили военното училище, след края на войната се връщат здрави? За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.

Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение,
УС - София, 12.11.1933г.