Щом си тъжен и скръбен, това показва, че не работиш за другите. Щом си тъжен и скръбен, ти не работиш за Бога. Ти мислиш да уредиш своите работи.

Всички хора закъсват по единствената причина, че искат да уредят своите работи по-рано, преди да уредят чуждите. Ние не сме дошли да уреждаме своите работи, но има много работи да уреждаме, работите на другите. Ти, като дойдеш на земята, трябва да свършиш най-първо работата на Бога, а после своята работа. Например едно дете, след като се роди, като е работило дълго време в природата, е свършило една работа не за себе си, а за природата. Това дете изревава. Изреваването е една работа не за него, а за природата. А пък с този рев на детето въздухът влиза в него и детето се научава, че трябва да върши чужди работи и тогава му плащат. Какво му се плаща? Това дете започва да живее. Защото, като свърши детето чуждата работа, животът ще дойде. Като плаче, влиза въздух и животът почва да функционира. Ако едно дете ви хване за гушата и ви стисне, нали ви става тежко. Вие искате да се освободите. Има една подобна аналогия. Имаш тъжни чувства, нещо те души. Имаш някои тъжни чувства, мрачни чувства, значи хванал те е някой. Щом си тъжен и скръбен, това показва, че не работиш за другите. Щом си тъжен и скръбен, ти не работиш за Бога. Ти мислиш да уредиш своите работи. Искам да се извади един правилен процес оттук. Правилен процес е, когато ние работим за Бога; процесът е непреривен. А когато работим за себе си, процесът е преривен. За пример някой човек забогатее, става милионер, но идва един съдебен пристав и му конфискува имота. Викат човек пред Бога затова, че не е изпълнил работите си. Има заведено дело против него. Една вдовица искала пари от него, но той не ù дал. Той казва: „Тези пари са мои.“ Никому не дава, нищо не изпълнява. Най-после от невидимия свят изпращат един съдебен пристав. И вие казвате: „Ето, горкият човек умря.“ Не е умрял, отишъл е там да го съдят за неизпълнение на някоя длъжност. Вас ви е страх, че ще умрете. Ще умрете, разбира се. Аз да ви кажа, че ще умрете. Щом не живеете добре, ще ви съдят. Веднага ще дойде ангелът, съдебният пристав. Някой път може да се задоволи, някой път не. Ако живеете добре, ще минете без съдба. Сега се различава едно нещо. В невидимия свят, когато съдят някого за неизпълнение на длъжност, без автомобил го карат − той напред, ангелът след него. Когато не те съдят, а те завеждат в онзи свят за изпълнение на твоята длъжност, тогава те завеждат с автомобил. За пример за Илия дойде един огнен автомобил и замина за онзи свят. Той си хвърли кожуха на Елисея и замина с колесницата за онзи свят. А пък другите хора все на обществени разноски ги карат, на много прости каруци ги турят от четири дъски, но пеш отива той. Казват: „Аз видях, че хиляди хора вървят след ковчега, а пък аз виждам, че той върви пеш подир погребалното шествие.“ Какво е понятието на живите хора и какво е понятието на този човек, който върви подир тялото. Той разсъждава, след като е заминал за онзи свят. Какво е неговото разсъждение? Вие трябва да знаете, че и вие ще вървите след ковчега си. Ковчегът отпред, вие отзад. Ще вървите подир ковчега си, ако не разбирате.

Голямото и малкото,
МОК - София, 1.3.1935г.