Носът само за секнене ли е създаден? Аз, като държа кърпата на носа си, казвам: Господи, пази ме, да не наскърбя този мой приятел! Нека мисълта ми бъде тъй светла, тъй чиста, като тази кърпа!

Ако вие, през целия си живот, не сте могли да моделирате вашия нос, ако, през целия си живот, не сте могли да изправите мисълта си, какво сте направили тогава? Когато те засърби носа, това показва, че искаш да кажеш някоя лъжа, искаш да направиш някоя дяволия. Какво трябва да направиш? - Няма да се дразниш, да чешеш носа си, но ще го хванеш и ще си кажеш: ти ще мислиш тъй, както мисли един разумен човек. Сърби те ухото; ще го хванеш и ще си кажеш: ти ще слушаш и ще разбираш тъй, както разбира един разумен човек. Щом искате да се самовъзпитавате, тъй трябва да постъпвате! Сега вие ще кажете: този човек ни говори смешни работи, забавлява ни. Като отидете на кинематограф, или на някое представление, не ви ли забавляват? Само тук ли ви забавляват? Бих предпочел, хиляди пъти повече, да се хвана за носа си, или за ухото си и да си повеля, да разбирам нещата правилно; отколкото да ходя по кинематографи, или представления, или даже да слушам най-хубавите концерти на Паганини. Като си потегля носа или ухото, аз слушам неразборията на целия свят. Като искам да проявя един жест, аз пак ще хвана носа си и ще си кажа: слушай, ти си турен тук, горе, помни, че трябва да изразиш Божията мисъл! Сърцето ти затупа по-силно и ти веднага казваш: олеле, заболя ме сърцето, скоро инжекция! С това туптене, сърцето ти иска да каже: господарю, дойде време и аз да се проявя. Туй лозе иска да цъфне и да узрее. А ти, като не разбираш закона, казваш: олеле, заболя ме сърцето! Като те заболи главата, пак казваш: заболя ме главата, какво да правя? С тази болка, главата ти иска да каже, че трябва да мислиш. После, ще се хванеш за двете уши и ще си кажеш: слушай, време е за работа, трябва да се опретнем на работа. Ами, ако онзи скулптор не вземе чука и не удря своята статуя, тя, сама по себе си, може ли да стане? Трябва да вземе чука и майсторски да удря. Онзи художник, също трябва да вземе четката и да рисува, но да знае как. Онзи, който иска да пише, също трябва да знае, как да пише. Носът само за секнене ли е създаден? Аз, като държа кърпата на носа си, казвам: Господи, пази ме, да не наскърбя този мой приятел! Нека мисълта ми бъде тъй светла, тъй чиста, като тази кърпа! Някои, като гледат моята кърпа, казват: този човек прави някаква магия. Да, магия правя, но на себе си. Казвам си: слушай, ще говориш на тези хора Истината, тъй, както и Господ на тебе я говори! Тези са външни неща, но има и един вътрешен живот. Един ден, ние ще се освободим от това тяло, няма да има нужда да се секнем с кърпите си. Животът ни ще бъде идеален, няма да имаме никакви излишъци и ще бъдем напълно свободни.

Домовит човек,
НБ - София, 7.3.1926г.