Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас.

Представете си, че сте ученик и ви е дадена задача да се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен. Как ще решите тази задача? Ще кажете, че трябва да търпите. Но представете си, че той се доближи при тебе и започне да тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место. При това положение, какво трябва да правите? Ако си по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече. Но ако той е по-силен от тебе? Той ще те дърпа за носа, за ухото и ще ти каже: „Потърпи малко. Какво от това, че потърпиш? Какво лошо има в това, че съм дръпнал носа ти или че съм дръпнал ухото ти или ръката ти? Потърпи!“ Добре. Ще потърпите ден, два, три, неделя, месец, година, ами после? Мнозина от вас си поклатват главата, не знаят какво да кажат. Защо? Защото всеки от вас си има по един такъв другар. Няма човек в света, който да няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно. Човек е двойно същество. Този своенравен съучастник е вътре във вас. И апостол Павел се е намирал в чудо със своя другар. Той го е наричал „ангел сатанински“. „Даде ми се, казва, един ангел сатанински, да се справя с него“. Той се бодеше по три пъти на ден, да се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека си седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за да не дойде по-голямо зло. Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел да го мушка като човек.

Човешките и Божествените порядки в живота,
ООК - София, 1.11.1933г.