Между мислите на смирения и Божествените мисли има известен паралел, благодарение на което смиреният се ползва от знанията на Бога естествено, без никакви усилия.

Човек трябва да бъде в съгласие с Божественото. Между човешките и Божествените мисли трябва да има пълно съгласие. Когато казваме, че в живота всичко е постижимо, разбираме, че между човешкото и духовното, между духовното и Божественото съществува известно отношение, известен паралел. Дойдем ли до непостижими неща, това показва, че паралелът е нарушен, т.е. между човешкото и Божественото е настанала някаква дисхармония. Някой има амбиция да стане учен човек и мисли, че това е Божествено качество. Амбицията е подтик в човека да постигне нещо, но не е резултат на Божествения паралел, който включва основните правила на живота. Само смиреният човек спазва тези правила. В духовния свят смирението е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е качество, но същевременно е мярка за определяне разстоянието между успоредните линии. От това разстояние зависи хармонията, която съществува между мислите, чувствата и постъпките на човека. Между мислите на смирения и Божествените мисли има известен паралел, благодарение на което смиреният се ползва от знанията на Бога естествено, без никакви усилия. Горделивият прави усилия да постигне Божественото знание, но не успява. Той придобива известно знание, но не става учен. Той не може да стане истински учен, понеже е нарушил паралела между Божественото и човешкото в себе си. Гордостта представя сушата в живота. Какво може да расте на суша? – Нищо. Каква идея може да расте на суша? За да растат и да се развиват, идеите се нуждаят от слънце, влага и хранителни елементи. Гордостта е причина за пропадането на някои религиозни системи; тя е причина и за пропадането на религиозни и на светски хора. (...) Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените отношения. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата. Казано е в Писанието: „Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи“. – Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралела на неговия живот, смирението губи своя смисъл. Който не разбира дълбокия смисъл на смирението, не иска да бъде смирен. Защо? – Той мисли, че като смирен, трябва да се подчинява на всички и кой как мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота. Всъщност, истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче.

Смирението,
МОК - София, 27.4.1928г.