Как трябва да възпитаваме своето зрение? Избягвай да гледаш лоши сцени, образи, каквито и да са. Гледай винаги хубавото и красивото в природата. Никога не се спирай да гледаш неща нечисти. Всякога гледай хубавото и красивото, ако искаш да възпиташ зрението си. Безобразно никога не гледай. Не да ти е отвратително, но гледай хубавите и красивите работи. После, не се спирай върху отвратителните чувства. Че някой извършил престъпление, не се спирай върху престъплението. Нито пък мисли за бъдеще какво може да ти се случи. Че децата могат да умрат, не се спирай върху това. Ти считай смъртта, че си затворник някъде, отварят вратата и казват: "Заповядай." Излизаш из затвора. Смъртта, в най-лошата форма, е, че те пущат дома да си идеш. Че то е смъртта. Но смъртта има и друго разбиране: когото осъждат, турят го в затвора. То е смъртта. Когато някои хора умират и плачат, те отиват в затвора. Когато някои умират и не плачат, другите умират и влизат в затвора. Тъй щото казва: "Мене ме затварят, турят ме в черната земя. Този свят е рай, а тук, в черната земя, е затвор." Онзи, който умира, казва: "Свободен съм." Следователно понятията за смъртта имат два образа. Ако искате да възпитате вашето зрение, започнете от ума. Изхвърлете всичките ония отрицателни образи, които създават злото. Формите привличат съответстващи сили и създават нещастия. Каквито форми привлича умът ви, каквито форми занимават ума ви, туй ще станете. Затуй псалмопевецът казва: "На ранина ще Те потърся, Господи, с очите си ще Те потърся." Когато говори за ранина, Господ казва: "Потърсете Ме." Търсенето само с очи става.