Дотолкова, доколкото тези хора вървят по Божия закон и изпълняват Божия закон, ще бъда с тях. В противен случай, не могат ли да изпълняват Божия закон, за мен те не могат да бъдат авторитет.

Вие, християните, искате да бъдете силни. Ако не познавате Бога, силни не може да бъдете. Ако вие не познавате Неговото Слово, не може да бъдете силни. Но питате: туй, което уча, съгласно ли е с църквата? – Ами туй, което църквата учи, съгласно ли е с Божия закон, съгласно ли е с Природата? Който и да е, еднакъв е законът. Та казвам; когато аз дойда до себе си, за мен не важи църквата, аз не се меся в живота й. Църквата е едно общество между хората. Ако тя е от Бога - добре дошла. Но тези хора не са за мен авторитет. Защо да вървя с тях? Животът ми, волята ми, духът ми, душата, умът ми не идват от църквата, нито от другите хора, животът ми иде от друго място. Дотолкова, доколкото тези хора вървят по Божия закон и изпълняват Божия закон, ще бъда с тях. В противен случай, не могат ли да изпълняват Божия закон, за мен те не могат да бъдат авторитет. Мога да се отдалечавам от Божия закон, но тогава няма за какво да претендирам. За мен авторитет е тази абсолютна реалност в света. Туй е едно правило. Гледам тази реалност каква е спрямо църквата. Но църквата може да ми даде уважение дотолкова, доколкото има уважение към тази реалност. Моите отношения към тази реалност ще бъдат такива, каквито са отношенията на църквата спрямо Бога. Точно каквито са отношенията ми към Бога. Ние други отношения не може да имаме в света. Не може да ме съдят, защото Божият закон в света е да любим. Божият закон е да имаме знание, което да спасява живота ни. Божият закон е да имаме истина, която да ни въздигне. Истината е само за хората. Само човек може да бъде свободен. Всяко животно, което иска да бъде свободно, то става човек, трябва да измени своята форма. Сегашните хора трябва да изменят своята форма. Сегашните разбирания, които имаме, трябва да се изменят.

Думата му държа,
НБ - София, 27.12.1931г.