Някой казва: аз познавам Бога. Не, да познаваш Бога, ще рече да знаеш неговото свещено име. И когато произнесеш това име, ти няма да бъдеш вече смъртен човек. Никога един смъртен човек не може да произнесе божието име! Само човекът, облечен в безсмъртието, може да произнесе божието име.

Казва псалмопевецът: ще ми изявиш пътя на живота. Казвам: в нашите времена Бог е показал пътя на живота. Колцина от вас сега знаят за какво са родени? Това не е упрек, че не знаете, но у вас трябва да се събуди желание да знаете. Има много примери в живота, които показват как се пробужда съзнанието у човека. Един от видните астрономи бил прост музикант на времето си, но отпосле му дават идеята да се занимава с математика и той впоследствие станал виден астроном. Ти може да си прост човек, но един малък стимул се изисква от тебе, за да се повдигнеш и то не пред хората, а пред себе си, пред Бога, да знаеш, че си човек, който може да използва условията. От ваше гледище ние сме изпратени отнякъде да учим. Ако ви запитат откъде сте изпратени, вие ще кажете, че не знаете. Ами знаете ли кой е вашият господар? Господ. Да, но това е общо казано. Казвате: ама аз вярвам в Бога. Това е все едно да кажете, че вярвате в Слънцето. Слънцето занимава ли се с тебе! Слънцето говори ли с тебе? Не е говорило, но виждам го като изгрява и залязва. Слънцето не влиза специално в никоя къща. Слънцето не се разговаря специално с никого, но всеки, който излезе да се грее на Слънцето, все ще получи нещо от него. Колкото и да е малко едно същество, колкото и да е грешно, колкото и да е престъпно или най-после колкото един човек и да е светия, като излезе на Слънцето, все ще получи нещо от него. То не прави никаква разлика, на всички дава. Някой казва: аз познавам Бога. Не, да познаваш Бога, ще рече да знаеш неговото свещено име. И когато произнесеш това име, ти няма да бъдеш вече смъртен човек. Никога един смъртен човек не може да произнесе божието име! Само човекът, облечен в безсмъртието, може да произнесе божието име. И когато го произнесе, в неговата душа ще стане такова разширение, ще се роди такова изобилие, че той ще влезе във връзка с всички живи разумни същества. Този човек ще бъде способен за всичко: той ще бъде и поет, и художник, и музикант, и първокласен юнак. Такъв човек може да тури на гърба си цялата Земя и да я носи. Как? Като възприемем онази съвършена наука, към която се стреми всеки човек. Ако умът на човека стане толкова силен, че да се уравновеси със силите на Земята, той туря Земята на гърба си и всичкото противодействие, което тя би му указала, изчезва. Защо? Когато две сили в противоположна посока, но с еднаква големина, си противодействат, резултатът ще бъде равен на нула. Щом тия две равни сили си противодействат, те ще изгубят теглото си, т.е. теглото им ще бъде равно на нула. Следователно, когато казвам, че човек може да носи Земята на гърба си, подразбирам, че силата на неговия ум е равна на противодействието на Земята. На онзи човек, на когото силата на ума не е толкова голяма, гърбът му ще се пречупи от тежестта на Земята. Сега аз ви изяснявам тия неща, защото за в бъдеще това ще представлява наука, която ще докаже всичко това. Засега това е само блян, подтик за човешкия ум, за да има какво да работи в света.

Ще ми изявиш,
НБ - София, 16.5.1926г.