Като се говори за щастието, някой казва, че не се нуждае от наука, не се нуждае от богатство, само да придобие щастие. – Това е едната страна на въпроса. Има бедни и прости хора, които за да добият щастие, нужно им е и богатство, и знание. Има богати и учени хора, които за да добият щастие, трябва да се откажат от сегашното си богатство и знание. Щом се откажат от старото, ще придобият новото. По кой от двата метода ще придобият щастие, не е важно. – „Ама ще дойде ли щастието?“ – Хората говорят за щастието, но не вярват в него, вследствие на което гледат да се осигурят в различни банки, да си правят къщи и т.н. И при това положение пак са нещастни. Ако по-рано са били доволни на една стая и кухня, сега искат две стаи и кухня, после три стаи и т.н. Ако днес са доволни на едно ядене, утре няма да бъдат доволни и на две. От сутрин до вечер готвят, а после се оплакват, че са роби на кухнята. От човека зависи да бъде роб, от него зависи да бъде свободен. – „Тогава да не ядем.“ – Това е друга крайност. Човек трябва да разбере защо природата му е дала органи за хранене, защо някой път го заставя повече да яде, а някога – по-малко; защо някога го оставя да живее само в една стая и кухня, а друг път – в две и повече. Защо природата постъпва по този начин, тя има свой план. От човека се иска да слуша. Каже ли му природата, че трябва да има една стая, да благодари на нея; каже ли му, че трябва да има две стаи, да благодари; каже ли му да има десет стаи, десет ще има и ще благодари. Рече ли му да има само една стая, а той иска десет, в скоро време бурето му ще се изпразни. Каквото природата каже, трябва да я слушате. Тя е Великият Учител, който ви ръководи. Не я ли слушате, тя ще ви сложи далеч от себе си. След това ще дойдат страдания, нещастия; ще охкате, ще пъшкате, но тя няма да ви погледне. Ще мине покрай вас и дума няма да ви каже. Слушате ли я, изпълнявате ли нейните закони, вие ще бъдете свободни, ще живеете разумно.