Всякога, когато направите нещо, има един принцип, който застъпва да бъдете справедливи, понеже няма да се мине дълго време и онова, което правите на другите, ще се върне на вас. Една постъпка, която е добра за вас, ако вие учите тази постъпка, трябва да бъде добра и за другите. Ако едно нещо е добро за едного, трябва да бъде добро и за другите. Ако е лоша за едного, трябва да е лоша и за другите. Всяка една постъпка, всяка една мисъл трябва да бъде последователна. Туй е новият живот, с който трябва да си послужи сегашното общество. Сега казвате, светът е такъв. То са хиляди години, които са минали преди нас и светът се е създал. Този свят с едно духване не може да се поправи. Ако можеше, то невидимият свят би го поправил, но много време трябва да мине, докато се поправи светът. Ония наслоявания на разни ваши мисли, разни ваши желания, които бушуват във вас и се проявяват, те не са ваши лични прояви. То са прояви на вашето минало, на миналото общество и на цялото човечество. Така лесно няма да се справите със себе си. Човек трябва да бъде силен, за да може да се справи. Трябва една сила в тебе, която да се прояви. Ти само трябва да знаеш каква форма да й дадеш. Дотолкоз проявлението на човека е правилно, дотолкоз ще бъде за неговото повдигане. Казвам, в развиването на волята трябва да дойдете до реализирането. Вие трябва да се стремите към самоусъвършенстване. То е онази красота. Бог, за да ни обича, трябва да има някаква форма, която да привлече вниманието. За какво ще те обича Господ, ако послушание нямаш? За какво ще те обича Господ, ако ум, който да схваща неговите мисли, нямаш? За какво ще те обича Господ, ако нямаш сърце, което да схваща възвишеното и благородното. Ако нямаш тяло, с което да му служиш, за какво ще те обича Господ? Ако ти не си готов заради него да направиш най-голямата жертва, за какво ще те обича? Бог е едно същество, за което човек трябва да иска да направи всичко заради него. Бог като дойде, той изведнъж иска най-голямото от тебе. Той казва: „Или всичко, или нищо.“ Не само да кажеш: „Мога.“ Защото според закона и големите, и малките работи еднаква сила имат, когато може да ги направиш. Сега ще кажете, как така? Представете си един триъгълник, който тежи десет тона. Едно дете не може да го вдигне, но ако е свързан с един лост с пружината на една машина и ако туй дете бутне машината, веднага може да го вдигне. В природата нещата стават лесно, когато знаеш къде да буташ. Светът е разумно направен, хората са свързани като скачени съдове. Ако на един човек кажеш една своя мисъл, той на втори, на трети, на четвърти - и така работата се урежда. Нашите работи не се уреждат, понеже не знаеш как да натиснеш. Вследствие на това преживяваме известни мъчнотии.
Всяка една постъпка, всяка една мисъл трябва да бъде последователна. Туй е новият живот, с който трябва да си послужи сегашното общество.
Етикети:
Бог,
Воля,
Добро,
Желания,
Закони,
Зло,
Минало,
Мисли,
Новото,
Постъпки,
Саможертва,
Сила,
Справедливост,
Човечество