Всеки човек си има една велика идея, от която той не трябва да се отклонява. Обаче, има и една обща велика идея в живота, от която никой не може да се отклони.

Днес всички християни казват: преди 2000 години Христос дойде да спаси света, но Го разпнаха, затова втори път трябва да дойде на земята, да оправи света. И сега всички очакват Христа, да слезе от небето. Що е небето? – Небето представя разумния живот, разумните закони, които трябва да се знаят. Разбира се, тези закони не могат всички да ги знаят, както не могат всички еднакво да разбират това, което сега ви говоря. Пък и аз не искам всички да. ме разбират еднакво. Това, което ви говоря, мога да изнеса в строго научна форма, в научни формули, но те ще бъдат още по-трудни за разбиране. От всичко говорено има общи въпроси, които са еднакво понятни и полезни за всички. За пример, между един професор и едно малко дете може да се образува връзка. Ще кажете: възможно ли е това? Ако между една високопоставена дама, която гледа с презрение на низко стоящите около нея хора, и нейното малко кученце може да се образува връзка, колко повече може да съществува връзка между професора и детето. Богатите американки, особено, си водят по едно малко кученце, вързано със синджир. Това е похвално, това е права постъпка. Питам: ако между една богата дама и едно малко кученце може да има такава връзка, че тази дама сама да къпе това кученце, да го храни, да го разхожда, защо тогава между богатите и сиромасите да не могат да се създадат отношения да се обичат? Един ден Господ ще извика богатите хора и ще ги пита: как можахте вие, богатите, да направите толкова нещо за вашите кученца, а нищо не можахте да направите за вашите бедни братя? На същото основание вие можете да се грижите и за вашите бедни братя и сестри. Кога? Някой ще каже, че тази богата дама не се грижи за всички кученца, но само за това, което тя обича. Да, мода е това. В Америка, по едно време, имаше и друга мода: дамите носеха на синджирче закачено живо жабче, като игла. Гледаш, нещо живо мърда по нея, току протака и свива крачката си. Вечер дамата сваля жабчето, туря го в чинийка с вода, дава му храна, а сутрин, като излиза из града, пак го закачва на врата си. Казвам: това е отлична постъпка, която показва, че са възможни любовни отношения между всички живи същества, Тази дама, като погледне към жабчето, казва му: ти при мене ще се учиш на нова култура, на нов живот. Сега, пренесете тези велики идеи във вашия ум. Дръжте в ума си на почетно място бедните, страдащите хора, туряйте ги на врата си, вместо иглички, а вечер ги туряйте в паница с вода и хляб, да се нахранят. На другия ден пак ги закачете на врата си. Ще видите, че няма да мине дълго време, и бедните ще станат културни, като вас. Следователно, още при сегашните условия на живота всички можем да направим една малка жертва, без да изменим хода на общия живот. Всеки човек си има една велика идея, от която той не трябва да се отклонява. Обаче, има и една обща велика идея в живота, от която никой не може да се отклони. Вървите ли по този път, вие ще дойдете до положението на новия човек. Обаче, не е достатъчно само да се създаде нов човек, но той трябва да расте и да се развива. Не е достатъчно само да имаш едно плодно дърво, но то трябва да бъде доброкачествено; после, ти трябва да знаеш, как да го гледаш, за да може правилно да расте и да се развива: трябва да се натори, да се полива навреме, да се гледа и пази, както казват българите – като зеницата на очите.

Вехтото премина,
НБ - София, 3.4.1927г.