Който иска да бъде ученик на Христа, той трябва да върви по Неговите стъпки, да знае всичко, което Учителят му е преподал.

Младият момък иска да се ожени за умна и красива мома, да я повдигне пред хората, всички да говорят за неговата жена. Щом се ожени за нея, той обръща друг лист: започва да й се налага, да върши само това, което му е приятно, да се облича по негов вкус, да не говори с други мъже и да не гледа към тях. – Какво е придобил този мъж от своята умна и красива жена? – Не само че нищо не е придобил, но даже я съсипал. Тя изгубва свободата си, красотата си и, вместо да се радва на живота, тя съвършено се отчайва. Ревността, било от страна на мъжа, или от страна на жената, ограничава човека. Никой няма право да се налага на другите, да ги заставя да мислят, да чувствуват и да постъпват така, както той мисли, чувствува и действува. Това виждаме не само в семейния живот на хората, но и в религиозния им живот. Ще влезе някой човек в едно религиозно общество и веднага ще го заобиколят и ще почнат да го учат, как да се държи, как да се моли, какви правила да изпълнява и т.н. Не се ли подаде на тези наставления, веднага го признават за некултурен и го заплашват, че с тези разбирания той не може да влезе в Царството Божие. Не само това, но понякога човек започва да се налага и на себе си, да си внушава различни отрицателни мисли, да се съмнява в Бога, в Христа, дори и в себе си. Понякога пък си внушава, че всичко може да направи. Той си казва: И аз мога да бъда Син Божий като Христа. – И ти можеш да бъдеш Син Божий, и ти можеш да бъдеш като Христа, но трябва да имаш Христовия дух в себе си. Това значи: каквото Христос прави, и ти да го правиш. Който иска да бъде ученик на Христа, той трябва да върви по Неговите стъпки, да знае всичко, което Учителят му е преподал.

Забранихме му,
НБ - София, 6.10.1929г.