Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Смъртта не е нищо друго, освен човек да се върне в Първия Източник, за да се обнови, или другояче казано: да приеме повече сила, да приеме повече способности, повече дарби, за да може да уреди живота си.

Сегашните хора се отличават с една черта, те казват: „Аз не вярвам в това, не вярвам в онова.“ Не е вяра да вярваш в онова, което не съществува. Туй е заблуждение, едно заблуждение е да не вярваш в това, което съществува. Заблуждение е да вярваш в туй, което не е, но пък друго заблуждение е да не вярваш в туй, което е. Е ли това в света, в което вярваш? Ако е, трябва да вярваш. Ние може да вярваме само в това, което е. Не може да вярваме в това, което не е. В отрицателните неща няма какво да вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в задгробния живот.“ Но задгробният живот е ехо на сегашния живот, защото сегашният живот е Божий живот, той е излязъл от Бога. Когато се казва, че човек ще умре, то се разбира, че той ще се върне у Бога пак, за да се обнови. Капката трябва да се върне в океана, за да се обнови. Смъртта не е нищо друго, освен човек да се върне в Първия Източник, за да се обнови, или другояче казано: да приеме повече сила, да приеме повече способности, повече дарби, за да може да уреди живота си. Сега разбирайте – аз употребявам думата смърт в два смисъла. Единият смисъл, когато човек престъпи Божия закон, той ще умре, лишава се. Другият смисъл на смъртта е – минава от едно състояние в друго, подобрява се неговото положение. Всички мъченици трябваше да умрат, за да се подобри тяхното положение. Христос трябваше да умре, за да се подобри положението на тогавашното човечество. Един умира за всички. Един умира за всички. Един в света може да повдигне всички. Един ние подразбираме: цялото е в състояние да подобри, да оправи здравословното състояние на всички клетки, които живеят в цялото. Под думата Христос ние разбираме колективното човечество, което взема участие в тази работа. Сега ние имаме повърхностно понятие и казваме: „Господ как ли се занимава с толкова хора в света.“ Това е детинско схващане.

Не се мълви,
НБ - София, 28.5.1933г.