Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно нямат нужда допълнително да ги пилиш.

Вие казвате, че трябва да бъдете добри хора. Има едно застояло добро в света. Други казват, че трябва да бъдете богати. Има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат и щастлив, но той го пропуска. Когато дойде моментът за неговото щастие, той се занимава с други посторонни работи. Едва след като мине красивият момент, когато вече няма никакъв изглед за щастие, той тръгва да го търси и казва: „Няма го щастието в света.” Тръгва да търси добрите хора и казва, че няма такива в света. Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата – през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са от едната и от другата страна на прелезите. Ако две съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и не могат да разделят яйцето, питам през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце се карат. Да допуснем, че кокошката цяла седмица е снасяла яйцата в чуждия двор; ако сложим по двадесет лева за яйцето, струва ли си един спор за двадесет лева? Ако е за няколко милиона английски лири, ще кажете, че е голяма сума, а пък тук става въпрос за двадесет лева, които даже не правят един швейцарски франк. Така човек изгубва своето добро настроение и понякога за цяла година пропилява хубавите случаи и накрая огрубява. Често човек произнася някоя необмислена дума, прави една погрешка, а после се оправдава и казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав!” Който има някакви свои правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Ако ти ходиш да разправяш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, питам има ли някой, който да ти е благодарил, че сте го окаляли. Поне аз не съм срещал такъв човек. Понякога в човека има едно вътрешно говорене. Има вътрешно говорене, има и външно говорене. Някой път човек спори със себе си и казва: „Този е такъв, онзи е онакъв, защо Господ ги е направил такива, не можеше ли да ги направи други?” Той мърмори, после отива да се моли и по време на молитва казва: „Не ме слуша Господ.” Когато отиваш със своите правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила, за Него те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно нямат нужда допълнително да ги пилиш. Ако онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор ще й дава наставления? Тя се качва на това, на онова дърво, докато стане на пеперуда.

Носители на Новото,
ИБ, БС - София, 19.5.1932г.