Казвам: Когато влезете в един дом не искайте да вложите вашите правила както живеете, но веднага се приспособете. Като влезете в дома, подчинете се на закона на дома, докато седите в този дом. Каквито правила имат, имайте ги и вие. Пък ако не искате така, не се спирайте. Щом се спрете в един дом, зачитайте правилата, които те имат. Например, за яденето, за всичко друго не си туряйте вашето мнение. Всичката погрешка е, че като дойде някой казва: „Аз това не ям, онова не ям“. Трябва наново да му готвите. Сварят ти леща, яж, нищо повече. Сварят ти боб, яж, нищо повече; сварят ти ошав, яж. Ако не искаш да ядеш не се спирай в тази къща. Казваш: „Аз съм ял боб“. Такъв боб, като в тяхната къща, не си ял. Този боб се различава. В едно добро семейство бобът, който е сготвила тази домакиня се отличава от другите бобове, които вие знаете. За пример, някой дойде казва: „Колко е хубаво“ (Учителят изговори грубо.) Друг каже: „Колко е хубаво“ (Учителят изговори меко, нежно.) Кое ядене е сготвено по-хубаво?