Един млад човек заболял от някаква болест, която се отразила на крака му. Той отишъл при един лекар да му даде някакъв съвет за лекуване. Лекарят му казал, че трябва да отиде в някоя болница, там да го лекуват. Като прекарал десетина дена в болницата лекарите му казали, че кракът е гангренясал и трябва да се отреже. Болният бил смел човек, но не се съгласил с предложението на лекаря. Той се обърнал към него с думите: господин докторе, аз не давам крака си. Ако е дошъл часът на заминаването ми, ако трябва да дам някаква жертва за Бога, предпочитам цял да се пожертвам, отколкото да дам единия си крак. Бог не се нуждае от моя крак. След това болният се облякъл и напуснал болницата. След шест месеца той се върнал в болницата и се представил на лекарите със здрав крак. Как се излекувал? Това не е важно. Важно е, че се излекувал. Когато е смел и решителен, човек лесно се справя с мъчнотиите в живота си. Следователно знайте че всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро. Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога. Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа.