Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите, нищо не се ползвате“. Следователно, ако вашите усилия не надминат тия на обикновените хора, и вие нищо не се ползвате.

Искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате през противоречия, мъчнотии и недоразумения, вие всякога ще се натъквате на прекъсвания на съзнанието си. Значи, докато човек живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина. Влезе ли в духовния свят, човек се радва вече на единство на съзнанието си. Където е запазено единство на съзнанието, там владее пълна светлина. Това значи да разбира човек Божиите пътища. Когато разумните същества от духовния свят видят човек, у когото съзнанието е целокупно, те се заинтересуват от него и започват да му помагат, както ние помагаме на бедни, но способни деца. Ето защо, за да се заинтересува духовният свят от вас, вие трябва да бъдете талантливи, даровити. Всеки човек има някаква дарба, някакъв талант в себе си, но той трябва да работи, да го развива. Не работите ли, не развивате ли дарбите си, грешката е ваша. Никой не може да работи за вас. Силата на човека седи във вътрешния му живот. Много хора са пренебрегнали своя вътрешен живот, вследствие на което вместо да прогресират те остават на едно и също място. Преди всичко те отричат съществуването на душата, без да подозират, че вътрешната работа принадлежи изключително на душата. Които са съзнали това, те започват да работят и казват, че правят големи усилия. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите, нищо не се ползвате“. Следователно, ако вашите усилия не надминат тия на обикновените хора, и вие нищо не се ползвате.

Единство на съзнанието,
МОК - София, 25.7.1928г.