Вие искате да знаете какво нещо е Христос. Туй, на което вие дължите цялото ваше съществувание, туй, на което вие дължите вашия прогрес, туй, на което вие дължите всичката ваша сила, то е вътре в центъра на битието. Това е Божественото, което всички хора съзнават.

Няма защо да се тревожиш за нищо и никакво. Туй е губене на време в природата. Ние държим Бога за всички нещастия "Защо Господ така е направил?" Това не е право. В ума на Бога нашите страдания не съществуват. Той ги вижда и знае, че е от неразбиране. Благата, които ни е дал, ние не ги използуваме както трябва. Ние искаме да ни освободи от нашите страдания. И ние някой път умираме, за да покажем колко сме страдали. Някой път няма да остане нито помен от сегашните страдания. Вие ще кажете: "Защо трябваше да страдам?" След като умрете, като идете в другия свят, ще се посмеете и няма да остане нищо от сегашните ви страдания. Там ще станете радостен и весел, животът ви ще се осмисли, ще се яви желание пак да дойдете между хората, пак да се въплотите. Питам: Каква нужда има вие да се безпокоите? Вие питате сега: "Туй нещо вярно ли е, или не е вярно?" Тогава не се основавайте на моя авторитет, понеже аз съм заинтересован. Но вземете Христа, Който считат като едно от великите същества, Който дойде на земята и казва: "Аз не съм от този свят, Аз дойдох да изпълня волята Божия", "В дома на Отца Ми много жилища има. Ще отида да ви приготвя място и ще ви взема." Той много неща разправи на Своите ученици, които не са писани в Евангелието. Научни работи. Че те, апостолите, знаеха много неща. На едно място знанието, което научиха от Христа, казват: "Учителю, да снемем ли огън от небето, да ги изгорим?" "Не, Син Човечески не е дошъл да погубва." Значи те можеха да снемат огън от небето. Не мислете, че добрите хора са толкова будали в света. Един добър човек, ако го изкарате от търпение, само като завърти един ключ, може да направи цяла катастрофа, но той няма да го направи, защото ще спре развитието на своята душа. Той предпочита сам да пострада, да даде всичките жертви, както Христос казва: "Имам власт." Дойде Петър и казва Му: "Извади ножа. Ние ще се въоръжим, на тези римски войници да им покажем, че знаем много неща. Един нож е достатъчен." Понеже, който вади нож, от нож умира, тази работа с ножа не стана. "Ти ще живееш доста дълго време и ще видиш, че Римската империя, която е силна, един ден няма да съществува. Пък и този Ирод, и Пилат няма да ги има. Ще видиш, ти ще живееш на земята доста време и ще провериш туй, което съм ти казал." Апостол Петър и досега живее и проповядва Евангелието. Вие мислите, че апостол Петър е в онзи свят при Христа. Не, и Христос не е на небето, Христос е на земята. Та всичките тези хора, които вярват в Него, Той ходи при тях, учи ги, убеждава ги, подобрява начина, убеждава ги: "Не постъпвайте така." От 2000 години Христос се старае да убеди света, че туй, което е проповядвал, е правият път, по който хората може да се върнат към Бога. Не може да ги убеди, не вярват. Пътят на учените, пътят на владиците, пътят на майките, на бащите, навсякъде, и апостолите, всички проповядват все същото нещо: да напуснем старите методи на мислене. Казват на Христа: "Ти ли си, Който имаше да дойде, или да чакаме друг?" И Той му казва какво ще бъде. Вие туряте Христа вън от себе си. Ако изучавате геометрия, вие не може да турите един център вън от кръга. Центърът е вътре в окръжността. Щом центърът излезе от окръжността, той престава да съществува. Щом турите Христа вън от окръжността си, преставате да съществувате като разумен човек. Центърът, това е Христос. Центърът, който не се мени, центърът на вашата окръжност, на вашия живот, това е Христос. Вие искате да знаете какво нещо е Христос. Туй, на което вие дължите цялото ваше съществувание, туй, на което вие дължите вашия прогрес, туй, на което вие дължите всичката ваша сила, то е вътре в центъра на битието. Това е Божественото, което всички хора съзнават. Бог е вътре у нас, в мощността на вашия ум, в мощността на вашето сърце, във вашата воля, във вашата душа, във вашия дух, туй, което никога не се мени. Де е човекът? То е Божественото, което ние трябва да изучаваме. Той не е някъде вън физически, някъде между звездите. Звездите са по-малки от нас. Един човек е по-голям от цялата вселена. Човешката душа е по-голяма от слънцето, по-голяма е от стоте милиона слънца, които съществуват. Какво ще ми кажете? Следователно хората казват, че такава душа не съществува. За невежите такава душа не съществува, за умните хора такава душа съществува. Туй е човекът, който от тази площ, в туй, малкото тяло, в което Бог се проявява, от този, великия свят Бог се е проявил чрез този външен свят. Бог иска да ни вразуми на туй, вечното начало, на туй, разумното начало, което ние наричаме любов, или живот, туй, което иска да ни научи как да живеем, откъдето действува на нашето тяло, действува върху мозъка ни, действува върху очите ни, действува върху ръцете ни, навсякъде действува. Благодарение на това човек е в нормално състояние.

Свещен трепет,,
ИБ - София, 22.9.1932г.