Говори се за египетската култура, за вавилонската, за еврейската, индуската. Това са все култури. Какво стана с тях? Днес се правят разкопки, търсят да намерят величието на Египет. Намират в гробниците мумии, изучават ги. От останките съдят за тогавашната култура. След хиляди години ще изучават и нас; и ние ще бъдем в някой музей. Ще кажете, че така трябва да бъде. Аз изнасям тези неща не да се обезсърчавате; за мене това не е обезсърчаване. Това е фаза в развитието на живота. Когато видя пъпката на един цвят, аз не я отричам, но гледам на нея като на фаза, през която цветът минава. Тя не е крайният резултат. След време тя ще се пукне, ще се покажат чашката, венчето на цвета и най-после ще се разтвори целият цвят. Така ще се явяват един цвят след друг, с малко различие помежду си. И цветът не е последната фаза. Той ще прецъфти, ще върже плод и след време плодът ще узрее: ще падне на земята и ще се изгуби. Следователно има тясна, вътрешна връзка между пъпката, цвета и узрелия плод. Казвате: „Изгуби се плодът“. – Не се изгубил, той е влязъл или в земята, или в стомаха на едно живо същество. Плодът все ще бъде изяден от някое живо същество. Вие сега се нуждаете от положително верую. Време е да се откажете от старите учения и вярвания на вашите деди и прадеди. Сега се налага поне малка промяна във формите на живота и в самия живот. Докога ще вярвате в традициите и в човешките закони? Докога ще вярвате в преходните неща? Хората си правят къщи, и вие си правите къщи. Хората се хранят и обличат по един и същ начин, който и вие следвате. Тогава каква е разликата между вас и затворника? Затворникът става и ляга, излиза и влиза, храни се, все със звънец. Той казва: „Закон е това“. Питам: Такива ли са законите в природата? Мислите ли, че както живеете сега, това е естественият, правият живот? Не сте ли и вие затворници, като всички хора? Ако сте затворници, где е директорът? Кой е вашият директор?