И като прост, и като учен, човек трябва да работи, за да придобие онова, което му липсва.

Има нещо, с което човек се ражда и върху него трябва да гради. Например, човек се ражда с добре устроен организъм, който постепенно расте и се развива; той се ражда с известни дарби и способности, които с времето постепенно се развиват. Обаче, има неща, с които не се ражда, но отпосле ги придобива. Например, той трябва да придобие знанието и живота. Животът, знанието са дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие. Това значи: ако иска да задържи, да развие живота и знанието, човек трябва да работи. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че те имат желание да наследят всичко даром от баща си и майка си. Много неща могат да се наследят от майка и баща, като богатство, сили, дарби и способности, но за да се развият те, изисква се работа. Как може да се задържи живота, ако човек не работи? Сега, ще изясня тази мисъл със следния пример. Когато в царското семейство се роди едно дете, то носи царска кръв в жилите си, но тази кръв, сама по себе си, не носи нито живот, нито знание. Това дете е родено от майка царица и от баща цар, но може да е хилаво; това дете е от царски род, но може да не е надарено с особени способности. Значи, ако това дете иска да развива своите жизнени сили, да придобие живота, то трябва да работи; ако това дете иска да развива своите умствени способности, също така трябва да работи. И обратно: ако някое дете е родено в овчарска колиба, от бедни, но здрави и разумни родители, то ще има повече живот в себе си, повече дарби и способности. Тъй щото, когато някой казва, че вярва в Бога, че Духът Божи пребивава в него, това значи, че в жилите му тече царска кръв; въпреки това, той трябва да работи, да придобие живота, да придобие знания. Следователно, и като светски, и като духовен, има нещо, което човек още не е придобил и за което трябва да работи; и като прост, и като учен, човек трябва да работи, за да придобие онова, което му липсва. Какъвто е бил човек като светски, такъв ще бъде и като духовен; например, ако като светски човек лесно се гневи и се подава на гнева си, и като духовен запазва тази черта в характера си, само че се въздържа. За такъв човек казват, че отвън е светия, а отвътре – обикновен човек. В това отношение, човек трябва да се превъзпита, да дойде в него истинското знание, истинският живот. Щом придобие това знание, този живот, той ще може да пресъздаде, да облагороди необработената почва в себе си. Един французин, шегобиец, е казал нещо хубаво за холандците: Когато Бог създавал света, само Холандия не създал. Холандците сами създали своята страна. Защо? Защото цяла Холандия е създадена от стени и шлюси. Те с години работили, за да създадат своята страна. Казвам: и вие, като холандците, трябва да създадете в себе си нещо самостоятелно. Някой казва: Баща ми не ми е дал еди-какво си. – Много неща е дал баща ти, но ти трябва да работиш. – Обществото не ми е дало онова, което е нужно за развитието ми. - И обществото ти е дало много неща, но ти трябва да се впрегнеш на работа. Следователно, когато казвате, че родителите, че обществото не са дали нужното за вашето развитие, че условията ви са неблагоприятни, това са хипнотически мисли, вложени в умовете ви от хиляди години насам, чрез разни научни теории, чрез разни религиозни и философски системи, от които днес вие трябва да се освободите. И когато някой казва, че нищо не може да направи, той не говори истината. Който живее, той всичко може да направи. Който има живот, знания в себе си, той всичко може да направи. Който няма живот и знания в себе си, той нищо не може да направи.

Дванадесетте племена,
НБ - София, 26.2.1928г.