Характерът, устойчивостта на човешките убеждения се определят от храната, която човек употребява. Мнозина мислят, че ако употребяват месна и разнообразна храна, ще станат физически силни, здрави, пълни. Те са на крив път. Преди всичко, пълнотата не показва, че човек е здрав. От друга страна, пълнотата не зависи от храната само. Онази храна е добра за човека, която е в състояние да организира силите на неговия организъм. Не може ли да направи това, колкото да пълнее, човек трупа само материя, без да я организира. Всяка клетка в човешкия организъм трябва да бъде организирана, жива, за да взима съзнателно участие във функциите на неговите органи. Не взима ли участие във функциите на човешките органи, тази клетка е мъртва. Щом е мъртва, тя е същевременно вредна за организма. Това, което се иска от физическата храна на човека, се изисква и от духовната му храна. Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждане на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъл на човека? Много религиозни хора се безпокоят за живота си, за материалното си състояние и мислят, че въпреки тези безпокойства ще постигнат нещо духовно. Мисли, които внасят смущение и тревога, не са творчески. Те остават за тор в организма. Други пък се страхуват от хората, предпазват се от тях. Защо? Лоши били. Как познават те кой човек е добър и кой – лош? Ако разглеждат хората от свои лични разбирания те вървят в крив път.