Мирът идва след война. Като се набият хората добре и се помирят, тогава виждат, че въпросите могат да се разрешат и по друг начин. Като дойде мирът, хората се успокояват, започват да живеят в съгласие.

Съвременните народи воюват, но въпреки това говорят за мир. Слушате да казват, че човек трябва да бъде миролюбив. Според една статистика, от 1496 г. пр. Христос до 1861 г. сл. Христос, значи в продължение на 3357 г., само 227 години са били мирни, а останалите 3130 години са били военни, воювали са хората. Какво показва това? Ако влезете в някой дом, ще видите, че и там воюват. Като живее, човек все трябва да прави нещо. Ако нищо не върши, или ако е мъртъв, за предпочитане е да се бие. За предпочитане е хората да бъдат живи и да се бият, отколкото да умрат, да ги заровят в земята и отгоре им да пишат: „Вечна им памет, вечен покой!“ Лошо нещо е войната, но ако не воюват хората, мирът няма да дойде. Мирът идва след война. Като се набият хората добре и се помирят, тогава виждат, че въпросите могат да се разрешат и по друг начин. Като дойде мирът, хората се успокояват, започват да живеят в съгласие. Щом минат няколко години, те пак забравят лошото и отново започват да воюват. Когато положението им стане тежко, пак викат мира. Мирът всякога се отзовава на вика на хората. Днес хората съзнателно се бият, за да дойде мирът, да научат нещо ново от него. За какво се бият хората? – Да станат големи, велики, мощни. Това е криво разбиране. Външно голямото не е всъщност голямо. В действителност големите работи са малки, а малките – големи. Като наблюдавате слънцето, което е един милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята, то изглежда малко. Като наблюдавате една микроба под микроскоп, тя изглежда голяма. Разместване е станало. Сложете микробата на мястото на слънцето и слънцето – на мястото на микробата, за да имате ясна представа за тях. Докато мисли за себе си, че е голям, всъщност човек е малък. Щом започне да мисли, че е малък, той се приближава към голямото. Истински мощното в света е малкото, а не голямото. Голямото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бъде видимо и разбрано. Не се заблуждавайте от привидността на нещата.

Десетте девици,
СБ, РБ, УС - София, 1.9.1940г.