Днес всички хора се стремят да придобият Божията Любов, т.е. капитала на Вечния Живот.

Христос казва: „Жена кога ражда, на скръб е". Той подразбира разумния, Първичния закон, при който, човек може сам да се роди. Скръбта произтича от условията, които ни се налагат. За да роди човек нещо, непременно трябва да мине през ограничителните условия на живота. При всеки даден случай, скръбта не се отнася до зародиша, но до самия закон. Майката скърби, понеже се опасява, че не ще може да роди детето, както трябва, и с това ще напакости на себе си и на Първичния закон. Понякога, у човека се заражда вътрешно съмнение, да не изгуби душата си. Това не е обикновеното съмнение, но разговор между Първичната Причина и душата на човека; както майката се разговаря с детето, което е в утробата й. Тя му казва: „Докато си в мене, ти ще кротуваш, няма да вдигаш шум, защото условията, при които живееш, са опасни. Вдигаш ли шум, ще напакостиш и на себе си, и на мене. През бременния си период, майката трябва да се стреми, да не събуди преждевременно съзнанието на детето. Цели девет месеца то спи дълбок сън и се събужда, само след като се образува първата нишка на дихателната система. И затова, когато детето излезе от утробата на майка си, чува се първата вдишка. Чрез тази вдишка става съединение на детския живот с великия живот. От този момент, то става свободно, а майката се радва, защото започват вече отношения между нея и детето. Майката скърби, докато детето е в нея, докато няма отношения с него, но щом се зародят отношения и нейният живот се съедини с живота на детето, тя се радва. Следователно, всеки човек скърби за своите идеи, докато са у него; щом излязат от него, той се радва. Същото нещо се забелязва и в живота. Търговецът скърби, докато парите му не са пласирани; щом ги пласира, той се радва. Земеделецът скърби, докато изоре нивите си; щом ги изоре, ожъне и прибере житото, той вече не скърби. Военачалникът скърби, докато не е влязъл в бой; щом влезе в бой и победи, той се радва. Всеки човек се радва на идеите си, след като те принесат плод. Казвам: при сегашното развитие на човечеството, хората скърбят, докато придобият капитал; като го придобият и пласират, скръбта им се превръща в радост. Днес всички хора се стремят да придобият Божията Любов, т.е. капитала на Вечния Живот. Питам: като придобиете Божията Любов, за какво ще я употребите? Достатъчно ли ви е само да знаете, че Бог ви обича? – Не. Щом Бог обича хората, Той ще ги изпрати в света, на работа.

Кога ражда,
НБ - София, 10.6.1928г.