Всяка една молитва, която не е произнесена от сърце, ни глас, ни слушание - ти може да се молиш, колкото искаш. От сърцето може да има само едно положение. Сърдечната молитва е всякога, когато излиза от Божественото сърце на човека. Няма никакъв резултат - вие механически се молите. От сърце трябва да се молите. Има някои от вас, които от сърце се молят. От сърце човек може да се моли, когато е на кладата, да го горят. От сърце, значи да забравиш всичко отвън, да няма никакво същество да влиза в твоето съзнание, ти да имаш прямо отношение с Бога. Поставиш работите, тъй както не са, ще идеш при Бога, ще се молиш, най-първо ще кажеш: "Господи, аз не съм извършил волята Божия. Аз съм ходил по своите си щения, аз съм човек своенравен, с превзети мисли." Всичките грехове ще си признаеш. Пък сега всеки един всичките грехове туря с торбата, облича дрехата отвън. Тогава ще дойде втората фаза на молитвата: "Господи, понеже ти си всемъдър, всичко това направих от незнание. Аз зная, че го направих. Не трябваше да го правя, но го направих. Трябваше да ходя по закона ти, но не ходих. Не мога да обясня защо го направих, но, зная, направил съм го, виноват съм. Но в мене има желание да изправя." В душата ти да не остане нито един корен.