Целувките не са от нас. Не мислете, че някой е целунал някого. Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата.

Има един потенциален Божествен живот, има и един кинетически Божествен живот. Има един потенциален човешки живот, има и един кинетически човешки живот. Тези два вида живот се различават. По какво? Потенциалният живот на Бога е всякога пълен, той има всички възможности в себе си и не се нуждае от никакви притоци. Той съдържа в себе си всичко. Кинетическият Божествен живот се отличава по това, че е един извор, от който постоянно извира вечното благо. Той никога не дотяга. Потенциалният човешки живот се отличава по това, че постоянно взима нещо в себе си. Кинетическият Божествен живот се втича в него постоянно. Кинетическият човешки живот пък постоянно обработва Божиите блага, които се втичат в него. Оттук същият закон се отнася и за яденето. Ако храната, която приемаш в себе си, не се сдъвче хубаво, не се разпространи из цялото тяло, не се възприеме от ума, сърцето и душата ти и не се превърне в една динамическа сила, за да се използва в света за работа за Господа, дотогава в тебе няма да се роди плод. Питам ви сега: по какво се отличава здравия от болния човек? – Здравият човек всякога изпитва глад, а болният човек всякога има апетит. Имаш ли апетит, ти си болен човек. Изпитваш ли глад, ти си здрав човек. Здравият човек огладнява най-много по два, до три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. Човек, който има апетит, яде по цял ден: това ще похапне, онова ще похапне, ще си разстрои стомаха, докато най-после умира. От какво умират хората? – От много ядене. Казват за някой човек: много яде този човек. Казвам: апетит има той. Максималното число за ядене у гладния човек е най-много 2–3 пъти на ден. Той е разумен човек. Мине ли числото три, спада вече към хората на апетита.

Правосъдие,
СБ - София, 28.8.1926г.