Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може да се скрие; никой не може да се избави от окото на Живота, което поставя всичко в равновесие – тази е една велика истина в Живота.

Бог не извинява погрешките на хората – всяка погрешка носи своите последствия; на същото основание Бог възнаграждава човека и за най-малкото Добро, което той прави. Той вижда микроскопическото Добро и го възнаграждава, но и микроскопическото зло не забравя, обаче разликата от последствията при правене на зло и на Добро е следната: всяко зло носи последствията си за четири поколения, а всяко Добро носи възнагражденията си за хиляда поколения. Следователно със злото се ликвидира в четири поколения, а Доброто се възнаграждава до хиляда поколения. Тъй щото и Добро да правиш, и зло да правиш, знай, че Бог те дебне, Той може да те хване и през най-малката дупчица – хване ли те веднъж, ти ще носиш последствията. Нито злото, нито Доброто се укрива – в това седи красотата на Живота. Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може да се скрие; никой не може да се избави от окото на Живота, което поставя всичко в равновесие – тази е една велика истина в Живота. Ако хората знаеха, че има контрол върху тях, от който не могат да се избавят, те лесно щяха да се изправят; те не вярват, че Божието око следи всичко. Сега целият Невидим свят, следи и казва на хората да бъдат добри, разумни и справедливи – ако издържат на тия условия, те ще получат по едно възнаграждение. Казвате: „Вярно ли е това?” На много неща може да не вярвате, но дойде ли до Божиите думи, там всякакво съмнение трябва да се изключи. Единственото същество в света, което постоянно ни държи в ума си и мисли нашето Добро, това е Бог – в Бога противоречия няма. Никой не може да си представи онова, което Бог е приготвил за тези, които Го любят; дойдем ли до Бога, от всички се изисква непреодолима Любов към Него – всички изкушения трябва да се стопят в тази Любов, всеки трябва да си каже: „Има Един, който мисли за мен и ми помага.” Към този Един всички отправят погледа си – няма по-красиво нещо за човека от това, да отправи ума и сърцето си нагоре към Бога!

Най-високото място,
СБ - София, 20.8.1931г.