Доброто е цел към постижение.

Как бихте определили това, като кажете: „Да живеем добре." Това значи, че сте в зависимост отнякъде. То е все таки, когато казваме - реката трябва добре да тече. От какво зависи доброто течение на реката? От самия извор. Колкото един извор е по-изобилен, и реката, иска-не иска, ще тече. Следователно, когато вие кажете: „Аз искам да живея добре", това е един извор. Ти не мисли, че искаш да живееш добре. Онзи, който е дошъл на земята, той е дошъл да живее и трябва да вървиш напред. Онзи извор иска ти да живееш добре. Нищо повече. Ако се противиш на тази първична причина, ти ще създадеш своето нещастие, своето страдание. И защо са тези страдания? Те произтичат от факта, че ние не искаме да се подчиним на първата подбудителна причина, която ни тласка към доброто. Доброто е цел към постижение. Значи има един идеал, който природата ни кара да го постигнем. И доколкото ние достигнем този план, ние сме радостни. От това гледище, когато дойдат страдания във вас, вие всякога ще си обясните защо става това. Ще кажете дали има някакво противодействие. Запример вземете едно чувство, което е у човека. Например страхът. То е едно негативно чувство у човека. Какво е предназначението на страха? Предназначението на страха у животните е било, понеже те са лакоми. Това е крайният предел на техните желания - това е страхът. А този предел у човека, върху него е построено човешкото съзнание, човешката съвест. Именно този орган, дето е страхът на човека, там е неговата съвест.

Влияние на светлината и топлината върху човека / Вложеното у човека,
МОК - София, 11.7.1930г.