Знание, което се губи, не е истинско знание, не е истинска храна. Всяко знание трябва да се приложи!

До известна възраст човек има силна памет, чете, работи, занимава се; след някоя и друга година той забелязва, че паметта му отслабва и вече престава да се интересува от науката. В такъв смисъл, какво представлява ученият човек? Той представлява натоварено животно. Ако се снеме товара на такъв учен, той престава да бъде учен, става обикновен човек. Тъй щото, ако човек е учен, само докато има силна памет, той не е истински учен. Докато има силна памет, той може да се ползва от всички научни теории; изгуби ли паметта си, той губи и знанието си. Обаче, знание, което се губи, не е истинско знание, не е истинска храна. Всяко знание трябва да се приложи!

Благо и леко,
НБ - София, 29.5.1927г.