Божиите блага, които минават през вас, ще задържате в себе си временно, и веднага след това ще давате – ще бъдете като камъните.

Канарите имат една добра страна: своето никому не дават, а чуждото, което са взели, дават. Слънчевата топлина, която са погълнали през деня, те я дават, всеки може да се ползва от нея. Ето защо, иска ли човек да приеме слънчева енергия от камъните, нека седне върху тях да почива. Обаче това трябва да става около обяд, а не сутрин или вечер. Който иска да възприеме слънчева топлина от камъните, нека отиде по обяд и седне върху тях да се разговаря. Той ще им даде угощение, но и те ще му дадат угощение. Значи, гишето на камъните е отворено само от 10 часа преди обяд до 2 часа след обяд. Всяко друго време те взимат. Щом слънцето залезе, те дават всичко, което са приели от него, а запазват своето, което, обаче, по никой начин не дават никому. Следователно добрата страна на камъните се състои в това, че те дават всичко, което са взели от слънцето. Чуждото дават, своето ревниво пазят. Вие можете да седите върху тях, да се местите от камък на камък, те в нищо няма да ви пречат. Те казват: „Седнете, където искате, но ще знаете, че никой няма да ви посреща и изпраща. Ние нямаме слуги на разположение. Когато пожелаете да си отидете, ние ще ви пожелаем добър час – нищо повече“. Това са иносказателни думи, които вие трябва да преведете в живота си. В Писанието се говори за Вечната канара, на която човек е поставен. Седнете ли на канарите в природата, те казват: „Можете да седите, колкото искате; можете да плачете, да се радвате, това е ваша работа. Ако сте скръбни, за себе си сте скръбни; ако сте радостни, пак за себе си. Ние нямаме време нито скърбите ви да слушаме, нито радостите ви. Ние си гледаме работата. Ако сте дошли да вземете нещо, от своето нищо няма да ви дадем. Ако настоявате да искате нещо от нас и продължавате още да седите, можем да ви дадем само от чуждото, което и ние сме взели. От слънцето сме взели топлина, и на вас можем да дадем от нея. Повече от това нищо не даваме“. Камъните са добросъвестни. Това е тяхна добра черта, достойна за подражание. Те са проводници на слънчевата топлина. Бъдете и вие проводници на благата, които Бог ви дава. Не задържайте Божиите блага само за себе си. Нека те постоянно текат през вас, та кой как мине, да се ползва от тях. Ако камъните биха задържали слънчевата топлина в себе си, те биха се стопили, биха престанали да съществуват като камъни. На това основание, казвам: Божиите блага, които минават през вас, ще задържате в себе си временно, и веднага след това ще давате – ще бъдете като камъните.

Трите свята,
СБ, РБ - 7-те езера, 12.8.1932г.