Като мисли, човек трябва да бъде безкористен. Като мисли за Бога, трябва да се освободи от користолюбието.

Като мисли, човек трябва да бъде безкористен. Като мисли за Бога, трябва да се освободи от користолюбието. Всъщност човек мисли за Бога, за да придобие нещо. Така мисли и за баща си. Защо търсиш Бога? Защо търсиш майка си и баща си? Защо търсиш учителя си? Безкористно ли е това? Под „безкористие“ разбирам, когато отношението на нашата мисъл към живите същества е незаинтересувана. Когато мисълта е крива, тогава никакво отношение не съществува. Не че мисълта сама по себе си не е права. Например отиваш при една чешма, имаш желание да се запознаеш с нея, т.е. да си налееш вода. Има ли нещо криво в тази мисъл? Като си наливаш вода, ти искаш да извадиш крана на чешмата или да разрушиш формата й. Там е лошото, там е твоята крива мисъл. Че си взел един или повече литри вода, това не е лошо. В това няма никакво престъпление. Цял ден поемаш въздух, употребяваш го за нещо. Има ли в това някакво престъпление? Това са теоретични работи.

Обикновена и необикновена мисъл,
МОК - София, 28.7.1933г.