Допущайте в ума си само такива мисли, които не предизвикват сътресения и напрежения в мозъка. Това са възвишените и светли мисли, които идат от висшите светове.

Допуснете, че човешкият мозък представя една пружина, на която се закачват различни тежести. Ако закачите една мисъл, тежка един килограм, мозъкът ще усети известно налягане или теглене и ще се огъне надясно, наляво, нагоре или надолу. Колкото повече мисли закачвате на мозъка, с по-големи тежести, те ще упражняват по-голямо налягане върху него. Случва се, че две или повече мисли, с еднакво тегло и с еднакви посоки, се стълкновят помежду си. Това стълкновение се предава и на мозъка. След време противоречивите мисли се отразяват вредно върху мозъка, а оттам и върху целия организъм. Като знаете това, пазете мозъка си от излишни напрежения и сътресения. Допущайте в ума си само такива мисли, които не предизвикват сътресения и напрежения в мозъка. Това са възвишените и светли мисли, които идат от висшите светове. Като пази мозъка си, човек ще се научи да пази и дробовете, и стомаха си. Следователно, вкарвайте в дробовете си само такъв въздух, който не произвежда никакво налягане и напрежение. Внасяйте в стомаха си само такава храна, която не произвежда никакво разстройство.Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ония мисли и чувства, които произвеждат вътрешно напрежение в мозъка и в сърцето му? Ако става въпрос за отнемане тежести от пружината, това е лесна работа. Ако става въпрос да освободите крушата от плодовете, които я огъват, и това е лесна работа. Ще посегнете с ръката си и ще откъснете няколко плода. Кой не е късал от своята градина, или от някоя чужда градина по няколко плода? Дървото се облекчава от товара, но вас обвиняват в това извършено престъпление. Значи, вие се товарите с тежката мисъл, че сте извършили известно престъпление. Търсете метод, чрез който да се справяте с мисли, които предизвикват напрежение върху мозъка ви. Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че с всяка тежест, закачена на мозъка, е свързана една лампа. Представете си, че от енергията, която се образува при напрежението или налягането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да нямате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. Всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползва само един човек? И тъй, когато хората питат, защо са нужни страданията, казвам: Човек страда, защото на пружината на неговия мозък или на неговото сърце е закачена някаква тежест. Какво лошо има в страданието? Има смисъл да страда, да се огъва човек, но ако се образува светлина, на която поне няколко души могат да четат и да пишат. Колкото по-големи и разумни са страданията, толкова повече светлинна енергия образуват те и толкова повече хора се ползват от нея. Следователно, страданията и напреженията имат смисъл, когато произвеждат светлина. Ако не произвеждат светлина, те са безпредметни. Обаче, каквото и да правите, страданията са неизбежни. Щом има пружина, има и напрежение; щом има напрежения, има и страдания. Дето няма страдания, там няма напрежения. – Защо няма напрежения? – Защото тежести няма.

Напрежение / Пружините, товарът и светлината,
МОК - София, 7.2.1930г.