Казвам: Човек се нуждае от истинско знание, от което зависи неговото щастие. Прилагай знанието си, за да се ползваш и ти, и твоите ближни. Стани рано сутрин, направи молитвата си и благодари на Бога, че си здрав и че можеш да работиш. Имаш желание да се запознаеш с някой голям банкер. Имаш желание, баща ти да бъде богат, учен, голям професор. Ти поддържаш тези свои желания и не казваш, че това не е за тебе. Като дойдеш до Бога, да изпълниш Неговата воля, казваш, че това не е за тебе. Защо в първия случай искаш големи неща, а във втория – не си готов да идеш при Бога и да изпълниш волята Му? Помолиш се 1–2 минути с думи и спираш. Нямаш търпение повече да се молиш. Смешно е да отидеш на училище и да кажеш на учителя си, че бързаш, не можеш да дочакаш края на часовете. Учителят ще ти каже: „Щом си имал работа и бързаш, по-добре беше да не дохождаш“. Ако пък си влязъл, нямаш право да казваш, че това или онова не те интересува. От всичко полезно ще се интересуваш.