Сегашните хора, без да са дали нещо от себе си, очакват да бъдат обичани. Това е невъзможно. Такъв закон не съществува. Хората обичат Бога защото, след като създал света, Той вложил любовта си в него. Тъй щото, ако Бог иска от хората любов, това е напълно основателно. Той им е дал блага, условия, вложил е в тях възможности, дал им Любовта си и днес иска своето си. Той не иска нещо чуждо. Бог изисква от човека готовност да Му даде част от това, което е получил. Бог иска любов от човека, за да го научи да дава. И човек трябва да постъпва по същия начин. Ако иска да получи нещо и той трябва да дава от своя страна. Не дава ли, невъзможно е да получи. Ако очаква любов, без да даде нещо, човек се натъква на големи противоречия. Следователно, със ставането си от сън още човек трябва да си каже: какво мога да внеса днес в своя личен живот, в живота на своя ближен и в цялото човечество? Щом си зададе този въпрос, той трябва да си отговори: Днес ще кажа една блага дума на някого, ще проявя милосърдието си към някого и ще направя едно малко добро на някого. За мнозина това са глупави работи но те не знаят, че ако не направят тия глупости, ще се натъкнат на по-големи от тях. Не, разумни неща са тези. Ако всяка сутрин, в продължение на две-три години, човек отправя по една блага дума към някого или прави по едно малко добро, в скоро време ще има големи резултати.