Той може да заема и най-високото положение, но като дойде в дома му този беден човек, да каже: „Приятел ми беше някога и сега ми е приятел". Това е характер, това е идейното! Може всички да направите това.

Имате двама души приятели, съученици. Единият е бил беден, баща му не е могъл да го поддържа и той е останал прост и бедняк. Другият е бил богат, свършил е училище и после станал пръв министър в България. Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал в началото. Туй е благородство. А не да мине покрай него и да се престори, че не го вижда; и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Това са неизменните чувства! Той може да заема и най-високото положение, но като дойде в дома му този беден човек, да каже: „Приятел ми беше някога и сега ми е приятел". Това е характер, това е идейното! Може всички да направите това. Но като станете министри, тогава ще ви опитат. Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно, че го вижда, да го вземе в автомобила, да постави приятелството с този човек по-горе, отколкото сегашната си служба. Защото Любовта седи по-горе от всички материални неща.

Методи и насърчения за хармонизиране,
КД - София, 25.4.1923г.