Всеки човек, сам за себе си, е художник. През целия си живот той рисува собствения си образ и трябва да знае, къде каква линия да тури, за да не размести частите. Отрицателните мисли и чувства, както и страданията, съкращават мускулите и внасят дисхармония в лицето. Положителните мисли и чувства и радостта предават нещо красиво на човешкото лице – мускулите приемат своето естествено положение. Красиво е човешкото лице, когато отпечатва положителното и възвишено състояние на човека; тогава всяка част е на мястото си. Вътрешната дисхармония и хармония се отразяват не само върху мускулите на човешкото тяло, но и върху костите. Това не става изведнъж, но в течение на десетки, стотици и хиляди години – според интензивността на състоянията, през които човек минава. Сегашните недъзи и добродетели на човека се дължат на неговото минало.