Ходенето на черква, или посещаването на духовни сказки и беседи, това са методи за развиване на ума и сърцето на човека. Така човек се учи да мисли и чувства правилно.

Казва се, че човек трябва да има воля, за да се справи със страданията. Силна воля е онази, която е заквасена с любовта и светлината на Бога. Без мощната и реална любов на Бога, нищо не се постига. – Аз не вярвам в Бога. – Това е друг въпрос. Ние не говорим за вярата. Тя е резултат на мисълта. Ти имаш пари, затова вярваш. Ако нямаше пари, и вяра нямаше да имаш. В какво щеше да вярваш тогава? – В знанието. – Ами ако нямаше знание? Значи, ти вярваш, защото имаш нещо на разположение. Това, което имаш, ти дава подтик да вярваш. Не можеш да вярваш, ако умът, сърцето и волята ти не работят. Значи, вяра без ум, без сърце и без воля не съществува. Това е закон. Ходенето на черква, или посещаването на духовни сказки и беседи, това са методи за развиване на ума и сърцето на човека. Така човек се учи да мисли и чувства правилно. – Не искам да уча, не искам да ходя на училище. – Не може без училище, то е необходимо. Ще ходиш на училище, но няма да прекарваш по цели дни там. Без да искаш, ти си в училище. Въздухът, водата, светлината, топлината и студът в природата са пособия на великото училище, в което си поставен. Те са временни пособия. Над тях стои Божественият Дух, Който ръководи човека в неговото развитие.

Просете, търсете и хлопайте,
НБ - София, 14.9.1930г.