Пред себе си човек най-първо трябва да се изповяда. Ще съзнаеш пред себе си, ще направиш една изповед, ще се върнеш назад, ще си кажеш: „Не говоря Истината.“

Какви трябва да бъдат вашите отношения? Първо, на вас ви трябва служене. Второ, почитание. И трето, обич. Служене. Почит. Обич. На кого ще служите? Ако служите на себе си, вие ще фалирате. Не че не трябва да служите на себе си, но ще служите на онзи принцип, от който вие сте възприели всичко. Това е Божественото във вас. Кого ще почитате? Себе си ще почиташ. Защото, ако Божественото, което е вложено във вас, ти не го почиташ, ти ще фалираш. Това е вече правилно отношение, това е етика. Ако себе си не почиташ, ти никого не можеш да почиташ. Човек, който почита себе си, той има правилни отношения към всички хора, към всички животни, растения, към всичко в природата. И когато човек се е научил да служи на Бога и да почита себе си, тогава той ще може да приложи и обичта. Обичта е един Божествен принцип. Служенето е един материален принцип. Служенето е разбиране на физическия свят, почитта на духовния свят, а обичта на Божествения свят. Най-първо тебе няма да те е страх от труда, от служенето. Онзи човек, който го е страх да служи, да работи, той не може да постигне Божественото. Той иска да се облече, да има почит и уважение пред хората. Ако той не е бил слуга, той никога не може да бъде облечен. И никога не може да влезе в Божествения свят, да придобие той своето наследство. Ако той не се е научил да служи, да се самоуважава, да приложи Божествения принцип. Та в ума ви ще седят тези три основи: служене, почит и обич. Няма да се обиждате. Човек, който обижда другите, той не се е научил да почита себе си. И човек, който не знае да се труди, да служи, той не разбира физическия свят, той не разбира живота.

Служене, почит и обич,
МОК - София, 30.8.1929г.