Всеки народ, който минава за патриотичен, трябва да има едно вътрешно сдушаване между всички негови единици, една общителност, нещата да не стават принудено, чрез власт, но те трябва да стават естествено, хората взаимно да си помагат.

С какво може да се похвали българският народ? Де са великите хора на българите? Каква велика идея внесоха те в света? Ще кажете, че те прогониха богомилите. Преди всичко богомилите не бяха тяхно произведение. Те донесоха едно ново учение за българите, но българите нямаха търпение да дочакат края на това учение. Те и досега се стремят всячески да доказват, че богомилите са развалили България. Това е една голяма лъжа. Целият европейски свят знае, че богомилите бяха отлични хора. А сега нито една българска глава не може да се убеди в това, че богомилите са добри хора. Защо трябва да се поддържа тази лъжа? Ако наистина богомилите съсипаха и развалиха България и ако това е един факт, добре. Но ако това е един неправилно приписан грях по отношение на тях, питам тогава това в тяхна чест ли е. Казвам, на сегашния българин трябва едно нещо. Той не е достатъчно искрен да си изповяда прегрешенията, които е направил. И ако ти го наведеш на неговите погрешки и му кажеш, че трябва да поправи живота си, той казва: „Ти нима си по-добър от мене?" Той веднага ще ти постави един контраст. Че нима аз съм най-големият грешник? Че от мене има и по-големи грешници. Това е философия на контрастите, но то е една характерна черта, останала още от четвъртата раса. В българина има достатъчно монголска кръв, която днес се проявява, да покаже доколко той е българин. Вътрешно той е един татарин с името българин. Тези големи скули, тази брада на българина никак не е българска, но монголска. Някой казва: „Аз съм българин." Никакъв българин не си. Той е един татарин с чужди черти и с чужди чувства и ще се хвали с чуждите обуща на хорото. Това не е никаква българщина, но това е татарщина. Преди хиляди години българите са били славяни, които са населявали Балканския полуостров и се отличавали с това, че задната част на главата им е била обла. Всички народи, които са живели дълго време на земята и са я обработвали, са имали обла глава отзад, а главата на татарите отзад е сплесната. И след всичко това ще казват, че българинът не е патриот. Патриотизмът е едно благородно чувство, но у българите личните чувства са така силно развити, че никакъв патриотизъм в тях не може да се прояви. Личните чувства могат да се подигнат само при един свят ум. Без него те ще тикнат човека в крива посока, да мисли, че има нещо, когато го няма. Казвам, ние се отвлякохме от атлантската култура, която е вече загинала. В нея личното чувство е било крайно изопачено, там е имало онзи елемент на крайно самоудоволстване, на мислене само за себе си. Всеки народ, който минава за патриотичен, трябва да има едно вътрешно сдушаване между всички негови единици, една общителност, нещата да не стават принудено, чрез власт, но те трябва да стават естествено, хората взаимно да си помагат. Това е една благородна черта. При това, когато казват за някого, че е патриот, човек не може да бъде патриот, докато няма корена на патриотизма в главата си. Няма ли този орган в себе си развит, той не е никакъв патриот. В патриотизма влиза едно религиозно чувство, не някаква привидна набожност, но всеки човек дълбоко в себе си да съзнава, че всички хора са Божии създания, направени по образ и подобие Божие и като така ние принадлежим към една небесна държава. Когато човек говори за своето отечество, това отечество е една отвлечена Божествена идея. Когато човек говори за такава идея, той трябва да има една материална идея, с която да я обуслови. Видимо той е тази идея. Например, колкото и да е добър един човек, все трябва да изпъкне нещо в него. Все трябва да се види нещо добро в него. Де е това добро? В очите, в носа, в лицето или в тялото му някъде. Ако се махне тялото, де ще видим тази доброта? Следователно видимото е израз на онова, което не може да се види с обикновени очи.

Чуха, че иде Исус,
НБ - София, 3.11.1929г.