Казвам, когато говорим за истината, тя винаги е придружена с вътрешна светлина – ако всички уповавате на вашата интуиция, разбира се, интуицията ви във всички еднакво не е развита.

Как ще познаеш дали един човек говори истината? Този човек, който ти говори истината, ето как ще го познаеш. Ако е вечерно време, той веднага ще запали всичките свещи, ще говори на светло, ще те изпрати после с фенер по тъмния път. Този човек ти говори истината. Онзи, който те лъже, той загасва лампите и в тъмното ти говори, вечерно време няма никаква светлина. „Вярвай“ – казва. Какво ще вярвам? Вярвам, че ми говори, но вярвам, че няма никаква светлина. Светлината е потребна. Там, дето няма светлина, нещата са лъжливи. Там, дето има светлина, нещата са верни. Казва: „Аз го видях, че ме излъга.“ Той в тъмното те излъгал, а в светлината изявил лъжата. Казва: „Видях този човек.“ Видя го, като дойде светлината. Като няма светлина, как ще го видиш? Запример, като влезете в една тъмна стая като рог, знаете ли какъв е господарят? Лицето бяло ли е, или черно, очите сини ли са, или кафяви, или черни, няма да знаете. Ако дойде светлината, ще си съставите едно понятие заради него. Казвам, когато говорим за истината, тя винаги е придружена с вътрешна светлина – ако всички уповавате на вашата интуиция, разбира се, интуицията ви във всички еднакво не е развита.

Правото отношение,
МОК - София, 8.12.1939г.